Достойнствата на салеватите и наградите, които се дават за тях (7)

   Един от големите ислямски учени на име Ебу Хафс бил сънуван след смъртта му. Попитали го как се е отнесъл с него Аллахю Теаля, а Ебу Хафс отговорил: “Аллахю Теаля ми прости и ме въведе в Дженнета” После го попитали за причината, а той отвърнал: “Стори ме да стоя сред меляикетата. После претеглиха греховете ми и салеватите и салеватите натежаха. Тогава Аллахю Теаля им каза: “О, меляикета! Не го питайте за друго! Отведете го в Дженнета Ми!”

   Един от селеф (ранните мюсюлмани) разказва: „Почина един мой приятел, с когото учихме хадиси. Сънувах го в прекрасни зелени одежди. Когато го попитах за причината, той ми каза: “След всяко име на Расулюллах пишех “салляллаху алейхи ве селлем” и Аллахю Теаля ме възнагради по този начин.”

   Пак един от ранните учени разказва: „Имах съсед писар, който почина. Сънувах го и го попитах как се е отнесъл с него Аллахю Теаля. Каза ми, че му го опростил. Заинтересувах се от причината, а той ми каза: “Защото след всяко изписване на името на Расулюллах пишех “салляллаху алейхи  ве селлем”.”

   Ебу Сулейман Дарани разказва: „Когато пишех хадиси, добавях само “салляллаху алейх”, без да пиша и “ве селлем”. Тогава сънувах Пейгамбера ни (алейхисселям) и той ми каза: “О, Eбу Сулейман! Заедно с моето име в хадиса пиши и “ве селлем”. Това са четири букви, но за всяка една се дават десет севаба. Пропускаш четиридесет севаба, ако не ги пишеш.” Друг човек също имал този навик и на него Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му казал: “Какво ти става, че не изписваш пълен салеват?”