Страданията, изтърпяни от първите мюсюлмани (3)

   Билял (радияллаху анх) разказва за своите мъки по следния начин: “Озлобеният Умеййе денем ме връзваше, а нощем продължаваше с мъченията. Беше един горещ ден, когато започна да ме изтезава както обикновено. Казваше ми: “Кланяй се на идолите ни! Отречи Аллах! Отречи! Отречи! Отречи!” А аз отговарях: “Аллах е един! Аллах е един!” Сложи огромен камък върху гърдите ми, за да си изкара яда. После съм загубил съзнание. След като се съвзех, видях, че камъкът го нямаше, а слънцето бе скрито от облак. Благодарих на Аллахю Теаля и сам на себе си казах: “О, Билял! Всяко нещо, което е от Аллахю Теаля, е хубаво.”

   Пак в един такъв ден Умеййе бин Халеф започна със зверствата си. Съблече Хазрети Билял и в убийствения зной на пустинята го сложи да легне върху нажежените пясъци. После стовари множество камъни върху Билял (радияллаху анх). Езичниците, насъбрали се там, започнаха да го заплашват: “Ще те убием, ако не се отвърнеш от религията си!” В непоносими мъки Билял (радияллаху анх) отговори: “Аллах е един! Аллах е един!” Междувременно покрай тях мина Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем). Много се натъжи от видяното и каза: “Ще те спаси споменаването на името на Аллахю Теаля.”