Untitled Document

Страданията, изтърпяни от първите мюсюлмани (5)

   Хазрети Хаббаб бин Ерет също бе от подлаганите на мъчения. Бе сам и бе станал роб на идолопоклонничката Умму Енмар. Езичниците постоянно се събираха и нараняваха голото му тяло с бодли. Понякога го обличаха в желязна ризница и дълго го държаха под слънцето. Притискаха тялото му с нажежени на огън или на слънце камъни и казваха: “Отвърни си от религията! Кланяй се на Лят и Узза!” Хаббаб (радияллаху анх) упорито отказваше и повтаряше: “Ля иляхе илляллах Мухаммеду’р-расулюллах!”

   Един ден съдружаващите се събраха на един мегдан и запалиха огън. Вързаха Хазрети Хаббаб и го отведоха там. Съблякоха го, сложиха го да легне върху огъня и му казаха: “Или се отречи, или ще те изгорим!” Хазрети Хаббаб, лежейки върху огъня, каза: “О, Господарю! Виждаш състоянието ми. Дай ми търпение и стори вярата ми непоклатима!” Един от идолопоклонниците стъпи върху гърдите на Хазрети Хаббаб, но откъде да знаеха те, че Аллахю Теаля е Помощникът на мюсюлманите!

   Години след тази случка, показвайки белезите от изгаряне върху гърба си, Хазрети Хаббаб казва: “Запалиха огън за мен, влачиха ме и ме хвърлиха в него. Огънят се угаси единствено с плътта ми!“

   Навън неверниците подлагаха на непоносими изтезания мюсюлманина, а Умму Енмар нагорещяваше желязо върху огъня, след което с него жигосваше главата на Хаббаб (радияллаху анх). Хазрети Хаббаб понасяше тези мъки в името на религията си и не се отрече от нея.