Страданията, изтърпяни от първите мюсюлмани (6)

   Eдин ден Хазрети Хаббаб отиде при Пратеника (алейхиссаляту весселям) и му каза: “О, Расулеллах! Навън съдружаващите ме хвърлят в огъня, а вкъщи собственичката ми Умму Енмар жигосва главата ми със нагорещено желязо. Искам дуа от теб!” После показа раните по главата и тялото си. Пейгамберът ни (алейхисселям) много се натъжи и отправи следната дуа: “О, Господарю, помогни на Хаббаб!” Аллахю Теаля веднага прие молбата на Пратеника (алейхисселям) и даде на Умму Енмар непоносимо главоболие. Идолопоклонничката стена до сутринта от пронизващите болки. Накрая заповяда да й жигосат главата с нагорещено желязо. Езичничката повика Хазрети Хаббаб и заповяда да подготви за нея нагорещен железен прът. После Хаббаб (радияллаху анх) жигоса главата й.

     В първите дни на Исляма езичниците не обръщаха голямо внимание на Хаббаб бин Ерет, но с всеки изминал ден броят на вярващите се увеличаваше. Накрая се принудиха да предприемат нещо по-сериозно. Така зачестиха побоищата, мъченията и зверствата.

     Хазрети Хаббаб понасяше всичко геройски и не отстъпваше, но жестокостите вече ставаха нетърпими. Сподели случващото се със Султана на Вселената (саллялляху алейхи ве селлем) като му каза: “Я, Расулеллах! Искай помощ от Аллах Теаля, за да ни спаси от мъките!” Расулюллах (алейхиссаляту весселям) отговори: “В общностите преди вас имаше хора, на които кожите и плътта им бяха раздирани с железни гребени, но дори и това изтезание не ги отвръщаше от религията. Разделяха телата им на две части, режейки ги с триони от главите до петите, но тези изтезания пак не ги отвърнаха от религията. Аллахю Теаля без съмнение ще завърши тази работа (Исляма)! Тази религия ще я извиси над всички останали! Така ще стане накрая, че, ако един човек се качи на животното си и тръгне да изминава разстоянието между Сана и Хадрамут, няма да се страхува от никого, освен от Аллах Теаля, а за овцете си няма да се страхува от нищо, освен от нападението на вълците. Но вие бързате!” После погали гърба на Хаббаб и се помоли за него. Словата на Пратеника на Аллахю Теаля подействаха като лекарство на душата на Хаббаб (радияллаху анх) и го накараха да забрави за страданията си.