Страданията, изтърпяни от първите мюсюлмани (8)

   Неверниците не правеха разлика между мъже и жени, когато  изтезаваха. Една от първите повярвали бе Зиннира (радияллаху анха). Тя бе робиня. Когато езичниците научиха, че е приела Исляма, не се поколебаха да се нахвърлят върху нея. Душиха я до припадък, караха я да вярва в идолите Лят и Узза, но въпреки всичко това, тя не се отвръщаше от вярата и не им се подчиняваше. Особено жесток с нея бе Ебу Джехл. Хазрети Зиннира накрая не издържа на зверствата и ослепя. Тогава Ебу Джехл й рече: “Видя ли? Лят и Узза ти отнеха зрението!” Зиннира (радияллаху анха) му отговори: “О, Ебу Джехл! Кълна се, че не е както си мислиш ти. Идолите, наречени Лят и Узза, не служат за нищо! Даже си нямат и понятие от онези, които вярват в тях или ги отричат. Но, разбира се, Аллахю Теаля е способен да ми върне светлината на очите!”

   Ебу Джехл остана изумен от силата на вярата й. Аллах Теаля прие дуата на Хазрети Зиннира и тя отново прогледна, но този път по-добре отпреди. Ебу Джехл и другите идолопоклонници станаха свидетели и на още едно чудо, но упорито отказваха да приемат Исляма, казвайки: “И това е магия на техния пейгамбер! Не се ли чудите на глупаците, следващи неговия път? Ако той беше прав, ние щяхме да бъдем първите повярвали. Един роб преди нас ли ще намери истината?”

   Тогава Аллахю Теаля низпосла единадесети айет на сура Ахкаф (Пясъчните хълмове), меал: “Неверниците рекоха за вярващите: “Ако той беше добро нещо, нямаше да ни изпреварят към него.” И тъй като не пожелаха да се напътят чрез него, казват: “Той (Коран-и Керим) е стара лъжа (измислена от Мухаммед).”