Страданията, изтърпяни от първите мюсюлмани (9)

   Цялото семейство на Хазрети Аммар прие Исляма: баща му Ясер, майка му Сумеййе и брат му Абдуллах. Езичниците изтезаваха в пъти повече семейството на Аммар (радияллаху анх) в сравнение с него. Искаха от тях да изрекат думите, които ще ги изкарат от Исляма, но мюсюлманите настойчиво повтаряха: “Дори да ни одерете кожата, дори да ни накълцате на парчета, пак няма да ви се подчиним! Ля иляхе илляллах, Мухаммеду’р-Расулюллах.” Един ден, когато езичниците измъчваха цялото семейство, покрай тях мина Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем). Много се натъжи, виждайки непоносимите мъки на своите сподвижници. Хазрети Ясер каза: “Я, Расулеллах! Времето ни в мъчения ли ще мине?” Пратеникът (алейхисселям) им отговори: “Търпете, о, семейство на Ясер! Радвайте се, о, семейство на Аммар! Без съмнение, мястото за вашата отплата е Дженнетът!”

   Един ден мекканските идолопоклонници започнаха да измъчват с огън цялото семейство на Аммар. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) мина покрай тях и каза на огъня: “О, огън! Бъди студен и безопасен за Аммар така, както беше за Ибрахим (алейхисселям)!” После Аммар показа раните по гърба му, но те бяха от времето преди дуата на Расулюллах (алейхиссаляту весселям).

   Накрая озверелите идолопоклонници убиха Ясер и Абдуллах с лъкове. Ебу Джехл заповяда да вържат благословените крака на Хазрети Сумеййе с две въжета, а краищата на въжетата да завържат за две камили. После пуснаха камилите в противоположни посоки, а Сумеййе (радияллаху анха) бе разкъсана и стана шехида (мъченица). Целият Есхаб и Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) потънаха в скръб, научавайки за убийството на семейството на Аммар от жестокия, тираничен и безмилостен Ебу Джехл и от останалите неверници. Тази случка обаче още повече сплоти първите мюсюлмани.