Четенето на Коран-и Керим пред всички

   Един ден сахабиите се събраха, седнаха на едно безлюдно място и започнаха да си говорят: “Кълнем се в Аллахю Теаля, че освен Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) досега не се е появил човек, който открито да чете Куран-и Керим пред идолопоклонниците! Има ли такъв сред нас, който да се осмели на това?” Хазрети Абдуллах ибн Месуд каза: “Аз бих чел Куран-и Керим пред тях.” Някои от мюсюлманите веднага реагираха и отговориха: “О, Абдуллах! Страхуваме се за теб от злото на езичниците. Искаме такъв човек, който при нужда да има племе зад себе си, което да го пази от неверниците.” Абдуллах ибн Месуд (радияллаху анх) каза: “Вие ми дайте позволение, а Аллахю Теаля ще ме пази!”

   На следващия ден, на разсъмване, Хазрети Абдуллах отиде при Макам Ибрахим. Идолопоклонниците също бяха там. Ибн Месуд се изправи пред тях, изрече Бесмеле-и шериф и започна да чете сура Рахман. Учудени, неверниците попитаха: “Какво чете синът на Умму Абд? Сигурно нещата, донесени от Мухаммед.” Тогава го нападнаха, пребивайки го с юмруци, шамари и ритници и оставяйки го в неузнаваемо състояние. Въпреки ударите обаче, той продължаваше да чете. Целият в рани се върна при сподвижниците на Мухаммед (алейхисселям). Те много се огорчиха и му рекоха: “Страхувахме се точно от това!”

   Хазрети Абдуллах ибн Месуд обаче не се бе натъжил, а отговори: “До днес не бях виждал толкова слаби враговете на Аллахю Теаля. Ако искате, утре ще ги накарам да чуят от Свещената Книга още толкова.” Есхаб-и кирам му казаха: “Не, стига ти толкова! Свирепите неверници изслушаха нещо наистина неприятно за тях.”