Един диалог между езичниците и Мухаммед (алейхисселям) (1)

   Един ден, привечер, неверниците се събраха при Кяабе и си казаха: “Да извикаме Мухаммед и да обсъдим ситуацията. Накрая да не сме виновни ние. Да имаме оправдание поне.” Изпратиха човек при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и го повикаха. Той прие поканата, отиде в Бейтуллах и седна пред идолопоклонниците. Тогава езичниците рекоха: “О, Мухаммед! Искаме да се споразумеем с теб. Нямало е досега човек сред арабските племена, който да причинява такива вреди на общността си, както ти причиняваш! Ти осъждаш нашата религия, злословиш против нашите божества, не одобряваш нашите мисли, разедини ни! Не остана злодеяние, което не ни причини! Ако с тези думи и действия целиш богатство, то ние ще съберем повече имущество за теб, отколкото искаш. Ако целиш известност и почит, ще те направим главатар. Ако целта ти е власт, ще те обявим за владетел и ще се съберем около теб. Ако си под някакво влияние, ще те отървем от него. Ако джинове са те разболели, ще изхарчим цялото си имущество, за да намериш лек! ”

   Султанът на Вселената (салляллаху алейхи ве селлем) ги изслуша търпеливо и накрая даде следния впечатляващ отговор: “О, Курайш! Нищо от това, което споменахте, го няма у мен. С нещата донесени от мен не дойдох нито да искам стоките ви, нито чест и слава сред вас, нито (пък) искам да властвам над вас. Но Аллахю Теаля ме изпрати като пейгамбер (пратеник) за вас и ми низпосла Книга. Заповяда ми да съм благовестител (с Дженнета за повярвалите) и предупредител (срещу Джехеннема за отричащите). Аз ви предадох тази заповед на Господаря си. Наставлявах ви! Ако приемете това, то ще ви бъде дял и провизия в този, и в отвъдния свят. Ако не приемете и отречете, моята задача е, изпълнявайки заповедите на Аллах Теаля, да се преборя с всички трудности, докато Той отсъди между нас...”