Един диалог между езичниците и Мухаммед (алейхисселям) (2)

   Ебу Джехл, Умеййе бин Халеф и другите езичници му рекоха: “О, Мухаммед! Знаеш, че няма племе, което да припечелва препитанието си по-трудно от нас. Ако наистина си пейгамбер, помоли се Аллах Теаля да премахне тези планини, които ни обграждат, да разшири нашата земя и по нея да потекат реки, както в Ирак и Шам! Освен това да съживи някои от предците ни като Кусай бин Киляб, който бе надежден и велик човек! Да питаме него за твоите думи, да каже дали са истина или лъжа! Ако той те подкрепи и изпълниш останалите ни желания, ще ти повярваме. Така ще видим колко си скъп на Аллахю Теаля. Ако не изпълниш това, то тогава поискай от своя Господар да ти прати меляике, което да те опази от нас. Да ти даде градини, дворци, съкровища и да ти улесни препитанието, защото и ти като нас се разхождаш по пазарите и се бориш, за да изкарваш пари! ”

   Фахр-и алем (салляллаху алейхи ве селлем) им отвърна: “Аз не съм изпратен при вас за това. Аз ви съобщавам само онова, което ми повелява Аллахю Теаля. Аз не съм човек, който ще отправи дуа на Господаря си (за богатство). Аллахю Теаля ме изпрати, за да съм благовестител (с Дженнета за повярвалите) и предупредител (срещу Джехеннема за отричащите). Ако приемете призива ми, това ще ви бъде дял и провизия в този, и в отвъдния свят. Ако не приемете това, моята задача е, изпълнявайки заповедите на Аллахю Теаля, да се преборя с всички трудности, докато Той отсъди между нас.”