Меляикетата идваха да слушат

   Сред Есхаб-и кирам имаше хора, които с красивия си глас успяваха да разплачат слушателите. Един от тях бе Усейд бин Худайр. Една нощ той завърза коня до себе си и започна да чете сура Бакара. Конят изведнъж се изплаши. Хазрети Усейд спря да чете и животното се успокои. После започна отново да чете и конят пак се изплаши. Пак спря и конят се успокои. Хазрети Усейд бин Худайр повтори това още веднъж и накрая спря да чете, понеже синът му Яхя бе до коня. После погледна към небесата и видя светлинки в нещо като облак, което наподобяваше мъгла. Когато спря да чете, той видя, че светлинките се издигнаха към небесата и изчезнаха. На сутринта отиде при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му разказа случилото се. При това Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) попита Хазрети Усейд: “Знаеш ли какво е било?” Хазрети Усейд отговори: “Я, Расулеллах! Майка ми и баща ми да станат жертва за теб! Не знам.” Тогава Пратеникът на Аллах Теаля рече: “Това са били меляикета, доближили се да слушат твоя глас. Ако беше продължил да четеш, те щяха да те слушат до сутринта и хората щяха да ги видят. Нямаше да се крият от очите на народа.”