Месджид-и Къблетейн

   Изминаха седемнадесет месеца от Преселението. Дотогава мюслиманите кланяха намазите в посока Бейт-и Макдис в Йерусалим. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) чуваше думите на юдеите, които казваха: “Каква странна работа! Религията им е по-различна от нашата, а се обръщат към нашето къбле.” Това натъжаваше Пратеника на Аллахю Теаля. Веднъж Джебраил (алейхисселям) дойде и Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му рече: “О, Джебраил! Искам Аллахю Теаля да обърне лицата ни от къблето на евреите към Кяабе.” Меляикето отговори: “Аз съм само един раб! Помоли се на Аллахю Теаля!” След това бе низпослано следното знамение, меал: “(О, Любими Мой!) Виждаме лицето ти да се обръща към небето (в очакване на откровението). Ние непременно ще те обърнем в посока за намаз, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Месджид-и Харам. (О, мюсюлмани)! Където и да бъдете, обръщайте лице към него! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господар. Аллахю (Теаля) не подминава техните дела.” (Бакара: 144)

   Когато бе низпослан този айет, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) водеше обедния намаз на Есхаба. Откровението дойде, когато вече бяха разполовили намаза. Пейгамберът (алейхиссаляту весселям) незабавно се обърна към Кяабе, а след него и Есхаб-и кирам. После нарекоха този месджид Месджид-и Къблетейн, т.е. месджидът с две къблета. После Пратеникът на Аллахю Теаля отиде в Куба, построи отново михраба на първия месджид с благословените си ръце и промени стените.