Ужасният край на злодея Ебу Лехеб

   Поражението на идолопоклонниците във войната при Бедр предизвика голям смут в Мекка. Резултатът за тях бе съвсем неочакван. Ебу Лехеб и другите мушрици отказаха да повярват на първия вестоносец. Когато Ебу Суфян, който бе избягал от сражението, се върна в града, извикаха го веднага и Ебу Лехеб го попита: “О, сине на брат ми! Разкажи ни какво се случи?” Ебу Суфян седна на страна и каза: “Не питай, сякаш ръцете и краката ни се завързаха, когато ги видяхме! Действаха, както си поискаха. Убиха една част от нас, а другите ги плениха. Не мога да заклеймя никого от нас. По време на битката видяхме същества между земята и небето, които бяха качени на коне и облечени в бяло. Никой не можеше да ги победи.”

   Там, сред тях, се намираше и Ебу Рафи - робът на Хазрети Аббас, който бе станал мюсюлманин в първите години на Исляма, но бе принуден да крие вероубеждението си поради страх от езичниците. Тихо слушаше Ебу Суфян, но по едно време не издържа и от радост възкликна: “Кълна се, че това са били меляикета!” Тогава Ебу Лехеб силно го зашлеви и го повали на земята. Дълго време го би. Жената на Хазрети Аббас - Умму Фадл, която преди това бе станала мюсюлманка, не можеше да изтърпи това. Взе една тояга и с нея нанесе силен удар по главата на Ебу Лехеб, казвайки му: “Безсилен го видя, нали? Понеже си няма никого?” Ебу Лехеб, целият окървавен, окаян и презрян, се върна в дома си. След седем дни Аллахю Теаля му изпрати ужасяваща болест и впоследствие болестта го погуби. Изчакаха два или три дни преди да го погребат. Трупът му се вмириса. Всички бягаха от тялото на Ебу Лехеб като от чума и се отвращаваха от него. Един курайшит каза на синовете на Ебу Лехеб: “Не ви ли е срам? Оставили сте баща ви да се вмирише! Погребете го някъде!” Синовете отговориха: “Страх ни е, че ще се заразим и ние!” Тогава човекът рече: “Вие си вървете, ще дойда да ви помогна.” Тримата взеха трупа на Ебу Лехеб и го отнесоха на пусто място. Струпаха камъни върху него, докато тялото му спря да се вижда. Така Ебу Лехеб влезе в тъмния си гроб, от който щеше да отиде в Джехеннема и вечно да остане в пламъците.