Пейгамберът ни (алейхисселям) лягаше на дясната си страна, слагаше дясната длан под дясната си буза и казваше:

  “О, Аллах! Отдадох се на Теб! Обърнах лице към Теб. Поверих работата си на Теб. Опрях гърба си на Теб. Страхувам се от Твоето наказание и се надявам на Твоята милост. Няма на какво друго да разчитаме, освен на Твоята милост, няма от какво друго да се пазим, освен от Твоето наказание!

   Може да се разчита само на Твоята милост и само с нея може да се постигне спасение.

   Аз повярвах в Книгата, която низпосла, и в Пратеника, когото изпрати.

   О, Господарю! Легнах, изричайки Твоето име. Ако вземеш душата ми, опрости я! Ако я оставиш, опази я, както пазиш праведните си раби!

   О, Аллах! Аз ще умра с Твоето име и ще възкръсна с Твоето име. Слава на Аллахю Теаля, Който ни храни, пои, задоволява всичките нужди, подслонява ни! Колко души има, чиито нужди няма кой да задоволи и да ги подслони! О, Аллах! Опази ме от Твоето наказание в Деня, в който ще събереш рабите при Себе Си!”

   Когато се събуждаше, той казваше:

  “Слава на Аллахю Теаля, Който ни съживява след смъртта. В Съдния ден завръщането ни ще е при Него.”

   Когато лягаше в леглото, той казваше:

  “О, Аллах! Господарю на земята и на небесата, Господарю на всичко, Който разпукваш и раззеленяваш семето, Който си низпослал Теврата, Инджила и Корана! Осланям се на Теб от злото на всеки злодеятел, защото Ти си Сграбчващият го за перчема!”

   Когато се събуждаше, той казваше:

 “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! О, Аллах! Искам милостта и опрощението Ти!

   О, Аллах! Увеличи знанието ми! Не отклонявай сърцето ми, когато вече си ми показал правия път! Дари ме с милост от Теб, защото Ти си най-много опрощаващият!”