Седемте неща, които Расулюллах (алейхисселям) носеше

    Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) имаше един бастун, с който сочеше към Хаджеру’л-есвед. Имаше и тояга от планинско дърво на име Мемшук.

    Веднъж, когато Хазрети Усман изнасяше хутбе с тоягата на Расулюллах, Джахджах бин Саид или Джахджах бин Кайс стана, взе тоягата и я счупи. Хората започнаха да му се карат. Усман (радияллаху анх) слезе от минбера и си отиде.

    След това събитие Аллахю Теаля изпрати болест на ръката или на коляното на Джахджах, наречена екиле. Болестта предизвика силен сърбеж. Джахджах умря, чешейки се, преди да се бе навършила една година от смъртта на Хазрети Усман.

    Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) винаги носеше със себе си гребен, огледало, мисвак, розово масло, антимон и ножица.

    Хазрети Аише разказва: “Когато Расулюллах (алейхисселям) отиваше на поход, аз му подготвях розовото масло, гребена, огледалото, двете му ножици, кутийката за антимон и мисвака.”

    Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) сресваше брадата си два пъти дневно.

    Енес бин Малик разказва: “Расулюллах (алейхисселям) често си мажеше косата с розово масло и сресваше брадата си с вода.”