Паяк бе оплел огромна паяжина, а гълъби са си свили гнездо…

   Езичниците, следвайки стъпките на Пратеника (алейхисселям) и на Хазрети Ебу Бекр, стигнаха до входа на пещерата, в която се бяха укрили Султанът на Вселената и неговият приятел. Съдружаващите видяха, че на входа един паяк бе оплел огромна паяжина, а гълъби са си свили гнездо. Видяха, че стъпките изчезват там, но си рекоха: “Паяжината трябваше да се е разкъсала, ако бяха влезли тук.”

   Една част от неверниците предложиха да влязат вътре, но идолопоклонникът Умеййе бин Халеф се намеси: “Вие мислите ли изобщо? Какво търсите в тази пещера, вижте колко пласта паяжина има! Тази паяжина е оплетена още преди да се родил Мухаммед.” Спорът на мушриците започна да се чува от пещерата, при което Хазрети Ебу Бекр (радияллаху анх) го обзе страх и каза: “О, Расулеллах! Кълна се, че не се тревожа за себе си! Но не искам да пострада благословената ти личност! Ако убият мен, няма да стане нищо, но ако пострадаш ти, ще изчезне цялата общност, ще изчезне религията!” Тогава Султанът на Вселената го успокои с думите: “О, Eбу Бекр! Не се страхувай! Без съмнение Аллахю Теаля е с нас!”

   Хазрети Ебу Бекр отново каза: “Я, Расулеллах! Ако някой от тях си наведе главата, ще ни види.”, а Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) му отвърна: “О, Ебу Бекр! Двама, а третият е Аллахю Теаля. Не тъгувай! Хак Теаля е с нас!” Така мушриците, без да погледнат вътре пещерата, си тръгнаха.

   Аллахю Теаля споменава тази случка в Куран-и Керим, меал: “Ако вие не му помогнете (на Моя Любим), Аллахю (Теаля) вече му помогна, (спомнете си за времето), когато неверниците го прогониха (от Мекка) – и бе един от двамата (с Ебу Бекр), когато бяха в пещерата (на върха на планината Севр); когато рече той (Расулюллах) на своя другар (Ебу Бекр ес-Сиддик): “Не страдай! (Помощта на) Аллахю (Теаля без съмнение) е с нас.” И низпосла Аллахю (Теаля) Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллахю (Теаля) - най-възвишеното. Аллахю (Теаля) е всемогъщ, всемъдър.” (сура Тевбе: 40)