Обучението на Есхаба

   Фахр-и кяинат (салляллаху алейхи ве селлем) в Месджид-и Неби даваше наставления и учеше Есхаба си по неповторим начин. Изливаше благодатта и фейза, които му бяха дарени от Аллахю Теаля, от благословеното си сърце в сърцата на мюслиманите. Още с първото събеседване хората усещаха коренна промяна в сърцата си и достигаха до невъобразими степени в знанието на ислямската наука. Изпадаха в такова състояние, че заобичваха братята си мюсюлмани повече от самите себе си. Аллахю Теаля ги е похвалил в знамения от Куран-и Керим. С такова уважение и внимание слушаха Расулюллах  (салляллаху алейхи ве селлем), сякаш птици бяха кацнали на главите им и се страхуваха да помръднат, за да не излетят те. По този начин Есхабът достигна до такива висоти, че те се превърнаха в най-достойните и ценни създания на Аллахю Теаля след пейгамберите и големите меляикета.

   Аллахю Теаля в Куран-и Керим казва, меал: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате отреченото.” (сура Ал-и Имран: 110)

   “Най-предните, първите от мухаджирите (преселниците) и енсарите (помощниците), и онези, които ги следват в добрина... Аллахю (Теаля) е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение.” (сура Тевбе: 100)

   “Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) е Пратеника на Аллахю (Теаля). А онези, които са заедно с него (т.е. Есхабът), са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в седжде (суджуд). Търсят щедрост от Аллахю (Теаля) и благоволение. Техният белег е по лицата им - вследствие на поклоните. Такова е описанието им и в Тората, и в Инджила като посев, който подава кълн и го укрепва, и той наедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите за да гневи Той чрез това неверниците.” (сура Фетх (Победата): 29)

   Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) в своите хадиси съобщава за високите степени на Есхаба по следния начин: “Не оклеветявайте никого от моя Есхаб! Не казвайте неподходящи думи за тяхната слава! Кълна се в Аллахю Теаля, в Чиято длан е душата ми, че ако един от вас даде злато като милостиня (садака) колкото планината Ухуд, няма да спечели севаба на един муд (мерна единица) ечемик, дадена от тях!” и “Моят Есхаб са като звездите на небето. Ще се спасите, когото и да следвате от тях.”