Есхаб-и суффе (1)

   Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) заповяда да построят навес от палмови клонки в северната част на Месджид-и Неби. После нареди там да се настанят младите и необвързаните преселници от Мекка. Тези мюсюлмани, които наброяваха между десет и четиристотин, не се отделяха от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Денем и нощем четяха Куран-и Керим, учеха наука и наизустяваха хадиси. През повечето дни говееха и прекарваха времето си в служене на Аллахю Теаля (правене на ибадет).

   Израсналите тук мюслимани биваха изпращани като учители за племената, новоприели Исляма. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) много ги обичаше и при всяка възможност общуваше с тях и се хранеха заедно. Тези мюслимани ги бяха нарекли Есхаб-и суффе.

   Веднъж Расул-и екрем (алейхиссаляту весселям) погледна към тях и си помисли за тяхната бедност и как тя не ги възпираше от правене на ибадети със спокойно и сияйно сърце. Тогава Пратеникът (алейхисселям), проявявайки милост към тях, рече: “О, Есхаб-и суффе! Имам добри новини за вас. Ако от моя уммет остане някой, който да е във вашето затруднено положение и не се оплаква, той без съмнение ще е от приятелите ми.”