Есхаб-и суффе (2)

   Хабиб-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) първо се стремеше да задоволява нуждите на тези мюсюлмани и едва след това - на своите роднини (Ехли бейт). Ебу Хурайра (радияллаху анх) разказва: “Кълна се в Аллахю Теаля, освен Когото няма друг бог, че понякога от глад си опирах стомаха до земята, а друг път го стягах с камък! Веднъж бях изпаднал в това състояние и бях седнал на пътя, през който Расулюллах отиваше за месджида. Към мен се приближи човекът, който бе изпратен като милост за световете, излъчвайки нур (светлина). Разбра за положението ми, усмихна се и ми каза: “О, Ебу Хурайра! Ела с мен!” Веднага го последвах. После той влезе у тях. Видях, че там имаше чаша мляко. След това той ми каза: “Хайде, отиди при Ехл-и суффе. Повикай ми ги.” Вървейки, за да изпълня заповедта му, си мислех: “Как щеше да стигне това мляко за всички? Дали щеше да остане една капка и за мен?” Повиках ги и се върнахме в дома на Пратеника на Аллахю Теаля. Влязохме, след като получихме разрешение, и насядахме на удобни места. Тогава Расулюллах (алейхиссаляту весселям) ми каза да взема млякото и да го дам на Есхаб-и суффе. Взех чашата и започнах да я подавам от човек на човек. Всеки от тях пиеше до насита, но млякото не намаляваше. Накрая всички се напиха. После Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) взе чашата, усмихна се и ми каза: “О, Ебу Хурайра! Само ти и аз останахме без да сме пили. Хайде, седни и ти пий!” Тогава седнах и пих. После отново ми каза: “Пак пий!” Аз пих отново. Расулюллах (алейхиссаляту весселям) ми повтори няколко пъти: “Пий!” и аз пиех всеки път. Накрая отвърнах: “Майка ми и баща ми да са жертва за теб, о, Расулеллах! Кълна се в Аллахю Теаля, Който те е изпратил с истинската религия, че се заситих!” Тогава той ми отговори: “Щом е така, дай ми чашата!” Подадох му я. После прослави Аллахю Теаля, изрече бесмеле и пи от млякото.