Есхаб-и суффе (3)

   Мединските сахабии изпитваха невиждана любов към тези избраници, които не пропускаха нито една реч на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Веднъж един от тях от глад бе останал без сила и отиде при Пейгамбера ни (алейхисселям), за да му сподели положението си. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) попита дали има нещо за ядене в дома му и след като му съобщиха, че няма нищо, освен вода, той каза: “Кой ще нагости този гладен човек?” Един мединец побърза, за да изпревари другите, казвайки: “Майка ми и баща ми да са жертва за теб, о, Расулеллах! Аз ще го нагостя!”

   Този мюслиманин заведе гладния брат в дома си и каза на жена си: “Приготви нещо за ядене на гостенина на Расулюллах!” Жената отговори: “Има храна само за децата ни. Няма нищо повече.” Тогава човекът й каза: “Първо приспи децата, после донеси яденето.” После сахабинът взе яденето, което можеше да нахрани само един човек, и го отнесе в стаята на гостенина. Сложи софрата и го подкани да заповяда. Започнаха да се хранят заедно, но стопанинът стана и изгаси лампата, преструвайки се, че я оправя. В тъмното седна до гостенина и се правеше, че яде. След като гостът се нахрани, стопанинът взе софрата и я прибра. Онази нощ цялото семейство легнаха гладни. На сутринта отидоха при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), който им рече: “Аллахю Теаля е доволен от снощната ви постъпка!” Тогава Аллахю Теаля низпосла 9-ти айет от сура Хашр (Изселването), меал; “Предпочитат ги (мухаджирите) пред себе си, дори ако те (- енсарите) самите са в нужда.”