Кои хора няма да могат да отговорят на въпросите в гроба

   Имам Газали (рахметуллахи алейх) в книгата си “Съдният ден и отвъдният живот” казва: “На много хора им се схваща езика, когато умират. Ако са с грешно вероубеждение [т.е. ако не са повярвали съгласно съобщеното от суннитските учени и са следвали ехл-и бидат (реформаторите)], не успяват да кажат: “Господарят ми е Аллах.” Вместо това, такъв човек започва да говори друго. Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, който после изгасва, оставайки така няколко дни. После огънят пак се появява в гроба. Това състояние продължава до настъпването на Киямет (Съдния ден).

   Много хора пък не могат да кажат: “Религията ми е Ислямът”, защото или са умрели, съмнявайки се, или са били сполетени от фитне (изпитание), докато са умирали. [Подвел се е от думите или писанията на хора, които не са Ехли суннет.] Меляикетата го удрят веднъж и гробът му се изпълва с огън, както и в предишния случай.

   Някои хора не успяват да кажат: “Ел-Кур’ани имами”, т.е.: “Имамът (водачът) ми е Коран-и керим”, защото тези хорат четат Куран-и керим, но не си вземат поука от него, не изпълняват повелите в него и не отбягват забраните. Такива хора биват сполетени от същото, което сполетява и предишните.

   Делата на някои хора приемат ужасен образ и ги дърпат. Такива хора биват подложени на изтезания в гроба в зависимост от греха им. Според едно предание се казва: “Делата на някои хора придобиват образа на хунут.” Хунут е малкото на прасе.

   Някои хора пък не могат да кажат: “Моят пейгамбер е Мухаммед (алейхисселям)”, защото когато са били на света са били забравили суннета на Пратеника (т.е. заповедите и забраните на Исляма). Следвали са модата. Не са научили децата си да четат Коран-и керим, не са ги научили на заповедите и забраните на Аллахю Теаля.

   Някои хора не могат да кажат: “Моето къбле е Кяабе-и шериф”, защото са се обръщали малко към къбле, за да кланят намаз, или са имали пропуски в абдеста, или са обръщали внимание на друго, а не на намаза, или пък са извършвали неправилно руку и седжде, т.е. не са спазвали тадил-и еркян.”