Порицаване на нефса (4)

   Казваш, че после ще се покаеш и ще вършиш добри дела, но смъртта може да дойде по-рано и ти да останеш със съжалението си. Грешиш като мислиш, че правенето на тевбе (разкаяние) утре ще е по-лесно от правенето на тевбе днес. Защото тевбето става все по-трудно, колкото повече се отлага, и когато смъртта наближи, това ще прилича на даване на храна на животно, малко преди да е започнало да се изкачва по хълм - нещо, което е безполезно. Твоето състояние прилича на състоянието на ученик, който не учи уроците си с неправилното предположение, че ще научи всичко в деня на изпита, и не знае, че за учене на знание е необходимо дълго време. По същия начин, пречистването на мръсния нефс изисква борба с него дълго време. Ако цял живот се пропилее напразно, как може да се направи това за един момент? Защо не оценяваш стойността на младините преди да дойде старостта, на доброто здраве - преди да е дошла болестта, на спокойствието - преди да са дошли проблемите, и на живота - преди да е дошла смъртта? Тогава горко ти, о, нефс мой!

   Защо всичко, което ти е нужно за зимата, го подготвяш от лятото, без да губиш време, а не разчиташ на милостта и добротата на Аллахю Теаля? Въпреки това, студът в земхерира (студената част) на Джехеннема не е по-малък от зимния студ, а горещината на огъня му не е по-малка от тази на знойното слънце през юли. Никога не се отнасяш небрежно при подготовката на тези (земни) неща, но ти винаги си небрежен по въпроси, свързани с отвъдния живот. Каква е причината? Дали защото не вярваш в отвъдния живот и в Деня на Киямет, и криеш това неверие в сърцето си дори от себе си? Това е причина за вечната ти гибел. Тогава горко ти, о, нефс мой!