Порицаване на нефса (5)

   Човек, който не се ангажира с опазване на нура (сиянието) на марифета (познанието на Алллахю Теаля) и след това очаква, че добротата и милостта на Аллахю Теаля ще го спасят от болката в отвъдния свят, причинена от огъня на неговата страст, е подобен на човек, който се надява, че добротата на Аллахю Теаля ще го опази от студа на зимата, без да си е облякъл дебелите дрехи. Този човек не знае, че Аллахю Теаля е създал зимата, за да има много ползи в това, като също така, оказвайки добро и милост, е създал и нещата, от които се правят дрехи, и е дал на хората разум и мисъл, за да могат да правят дрехи. С други думи, Неговото добро е в Неговата помощ в лесното предоставяне на дрехи, а не в Неговата защита срещу студа без дрехи. Тогава горко ти, о, нефс мой!

   Не си мисли, че ще изтърпиш мъчение, защото твоите грехове разгневяват Аллахю Теаля, и не казвай: “С какво Му вредят моите грехове, че се гневи?” Не е както си мислиш ти. Мъчението, което ще те гори в Джехеннема, се поражда в теб от страстите ти. По същия начин, болестта е резултат от консумираната отрова и вредните неща, влизащи в тялото, а не от гнева на лекаря, породен от твоето непослушание към неговите думи. Тогава горко ти, о, нефс мой!