О, мой нефс! Разбрах, че си свикнал с благата и вкусовете, предлагани от света, и си се пристрастил към тях! Ако не вярваш в Дженнета и Джехеннема, то поне смъртта не отричай! Всички тези блага и сладости ще ти ги отнемат и ще гориш в огъня на мъката по раздялата с тях! Колкото искаш ги обичай и колкото искаш се дръж здраво за тях, но (знай, че) огънят на раздялата ще е колкото и обичта ти. Тогава горко ти, о, нефс мой!

   Защо се държиш толкова здраво за земното? Дори ако целият свят ти се даде и всички хора на земята ти сторят седжде, не след дълго и ти и те ще станете на пръст! Имената ви ще се забравят, ще се заличат от спомените. Има ли някой, който да се сеща за миналите владетели? Въпреки това, на теб ти се даде нещо малко от земното и то постоянно се разваля и променя. За тези неща жертваш безкрайните блага в Дженнета. Тогава горко ти, о, нефс мой!

   Как ли ще се смееш на човек, който дава вечно, трайно бижу, а в замяна купува счупена саксия? Ето, земята е като купената саксия. Знай, че саксията се счупи, знай, че вечното бижу излезе от ръцете ти, и знай, че за теб остана само съжаление и изтезание!

   С тези бележки и думи всеки трябва да се кара на нефса си, като по този начин да плати своето право и да започне наставлението първо от себе си! Аллахю Теаля да даде спасение на вървящите по правия път! Амин.

Меляикетата, задаващи въпроси, ще дойдат в гроба ти.

Ще попитат: “Правилно изпълнява ли намаза си?”

Ще кажат: “Да не би да помисли, че набързо се спаси със смъртта.

Мъчение те очаква теб отсега!”