МЕНКЪБЕ……………………….……..ПОВИКЪТ НА ШЕЙТАНА ЗА НАМАЗ

 Байезид-и Бистами “куддисе сиррух”, който е от големите евлии, една нощ заспа тежко и не можа да се събуди за сутрешния намаз. Толкова много стена и плака, че дочу един глас да му казва: (О, Баязид! Опростих ти тази небрежност. С изобилието на този плач ти давам севаб за седемдесет хиляди намаза). След няколко месеца отново заспа тежко. Този път дойде Шейтана, хвана благословеният му крак и го събуди. Каза му: (Стани, ще изпуснеш намаза!) Хазрети Байезид-и Бистами попита: (О, проклетнико! Ти как може да извършиш такова дело? Ти се стремиш всеки да изостави намаза, да пропусне неговото време. Защо мен ме събуди?) Шейтанът отговори: (Деня, в който беше пропуснал сутрешния намаз, ридаейки беше спечелил седемдесет хиляди севаба (награди) за намаз. И днес като се замислих за това, аз те събудих, за да получиш севаб само за един намаз. И да се лишиш от седемдесет хиляди севаба.)

МЕНКЪБЕ……………………………………………………...…ПРИЯТЕЛСТВО

Един от големите евлии, когато беше в къщи, на вратата му се почука. Погледна на вън и видя един просяк да иска садака (милостиня). Когато се загледа по внимателно от прозореца, какво да види? Просяка е стар негов приятел. Без да се показва на приятеля си, изтича на вътре, взе всичките пари, спестявани години наред и протегна ръка да ги даде през полуотворената врата. След като бедняка направи много дуа (молитви) и си тръгна, този евлия започна да плаче. Станала свидетел на всичко това, съпругата му попита:

 - Защо плачеш, да не съжаляваш за дадената садака?

 - Не. Аз не плача за дарените пари, а затова, че до ден днешен не съм го потърсил, да науча състоянието на моя приятел...