МЕНКЪБЕ……………………………………………НЕПОТЪВАЩИЯТ КОРАБ

Ебу Муслим-и Сафтар е от големите евлии. Един ден отплава с кораб. На него имаше много хора. По едно време излезе силен вятър. Вълните станаха високи. Кораба щеше да  потъне.  Товара  на  кораба  го изхвърлиха  в  морето.  Поискаха помощ. Ебу Муслим разказва:

- Заедно с нас на кораба имаше един селянин. При себе си имаше мусхаф. Стана от мястото си, взе мусхафа в ръце и молейки се, започна да прави дуа:

“Я, Рабби! Ако у някого се намира писмо от султана, на този свят, никой не го напада, не му причинява вреда и се спасява от беди.” Вдигна мусхафа и каза: “Я, Рабби! Това е Твоята книга, която изпрати на нас. Не подхожда на нито един раб, да се удави с Твоята книга в ръка.”

Вълните  веднага  се  върнаха,  морето  пак  стана спокойно и кораба пристигна невредим.

 

МЕНКЪБЕ……………………………………...…..ЦЕННОСТТА НА БЕСМЕЛЕ

Бишр-и Хафи е от любимите раби на Аллаху теаля. Младостта му бе преминала в извършване на грехове. Един ден, когато си вървеше по пътя пиян, намери един лист, на който пишеше Бесмеле (Бисмилляхиррахманиррахим).

Вътрешно изпита болка и го взе от земята. Целуна го, изчисти му калта и след като го почисти, напръска го с хубава миризма и го окачи на стената.

Тази нощ един учен сънува следният сън. В съня си чу: “Иди кажи на Бишр: Затова, че почисти името ми и аз ще почистя неговото. Както възвиси името ми и аз него ще възвися. Заради това, че сложи хубава миризма на името ми и аз него ще го направя хубав. Обещавам, че неговото име ще го направя красиво и на земята и на Ахирета (отвъдното).” Този сън се повтори три пъти.

Когато  се  съмна, под влиянието на  този  сън,  ученият потърси Бишр-и Хафи и го намери в  кръчмата.  Каза му,  че  има важна новина за него и го извика на вън. Бишр дойде и попита учения:

- От кого имам новина?

- От Аллаху теаля.

Чувайки това, Бишр започна да плаче и попита:

- Сърдили ми се, ще ме наказва ли жестоко?

След като изслуша до край съня, обърна се към приятелите си и каза:

- О, приятели мои! Повикаха ме. Оттук насетне по тези места няма да ме видите.

Веднага направи тевбе пред този учен. Заради това, че в този момент нямаше обувки на краката си, никога повече не е обувал обувки.

На питащите го за причината, отговаряше: “Когато дадох дума бях босоног, ако сега облека ще е позорно.” Поради това, че не носеше обувки го нарекоха “Хафи” (босоног).