Един ден при Абдулмутталиб (дядото на Мухаммед (алейхисселям)), който седеше до Кяабе, дойде някакъв монах от Неджран и започна да говори. По едно време каза: “От своите книги научихме признаците на последния Пейгамбер, който ще излезе измежду синовете на Исмаил (алейхисселям). Тук [т.е. Мекка] е родният му град. Признаците му ще са такива и такива...” По това време Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) дойде при тях. Монахът започна внимателно да го оглежда. Доближи се до него, погледна очите му, гърба, краката и с удивление каза: “Ето го! Това момче от твоето потомство ли е?” Абдулмутталиб отговори: “Той ми е син.” Монахът от Неджран възрази: “Според написаното в нашите книги, баща му трябва да е умрял.”

 След като Абдулмутталиб обясни, че баща му Абдуллах бe починал още преди да се роди детето, монахът потвърди: “Сега каза истината!” След тази случка Абдулмутталиб каза на синовете си: “Свидетели сте на казаното за сина на брат ви Абдуллах. Грижете се за него и го пазете!”

МЕНКЪБЕ.............................................СКРОМНОСТТА НА РЕСУЛЮЛЛАХ

Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), не виждаше себе си над който и да е. По време на едно пътуване, по пътя щяха да приготвят чеверме. Някой каза: “Аз ще заколя животното!”, друг: “Аз ще одера кожата!”, трети: “Аз ще го изпека!” И Ресулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза:

- А аз пък ще събера дърва!

Есхаб-и кирам го помолиха:

- Я Ресулюллах! Вие си починете! Ние ще съберем дърва.

В отговор, повели:

- Да! Знам, че вие ще направите всичко. Но не искам да седя, отделил се от вършещите работа! Аллаху теаля, не обича сядащите, отделили се от приятелите.

Стана и отиде да събере дърва.