СОХБЕТ……………………………………ЧУДЕСАТА НА РАСУЛЮЛЛАХ (4)

(Продължава от вчера…)

Междувременно Расулюллах (алейхиссаляту весселям) хранеше внуците си, седнали на скута му, с донесените от Хазрети Али фурми. Селянинът чувстваше, че ще полудее от разкаяние, а от очите му течаха сълзи като реки.

   В това окаяно състояние той пристигна в дома на Хазрети Фатиме и почука на вратата. От къщата излезе Султанът на световете, излъчващ светлина като слънцето. Човекът веднага каза: “Повярвах, че ти си Пратеникът на Аллаху теаля! Съжалявам за постъпката си! Прости ми, я, Расулеллах!”

   Пейгамберът ни (алейхисселям) го попита: “Защо си отряза ръката?”, а селянинът отговори: “Защото ме е срам да нося ръка, ударила благословеното лице на повярвал човек! Душата ми да стане жертва за теб, я, Расулеллах!” Тогава Океанът от милост Пейгамберът ни (алейхисселям) взе ръката на човека и казвайки “Бисмилляхиррахманиррахим” съедини ръката с китката, от която течеше кръв. С позволението на Аллаху теаля, ръката оздравя. Аллаху теаля е всемогъщ!

Веднъж Расулюллах (алейхисселям) взе абдест и си обу единия мест. Тъкмо протегна ръка към втория, когато дойде птичка и го грабна. Отърси го във въздуха и от него падна змия. После птичката върна места. В този ден стана суннет да се отърсват обувките преди да се обуят.

Хазрети Енес разказва: “Расулюллах имаше кърпа, с която бършеше лицето си. Когато се изцапаше, я хвърляше в огъня. Кърпата не изгаряше, а се чистеше.”

По време на битката при Ухуд едното око на Ебу Катаде падна върху бузата му. Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) с благословената си ръка намести окото и рече: “ Я, Рабби! Стори окото му красиво!” Окото наистина стана по-хубаво и започна да вижда по-добре от другото. Веднъж един от внуците на Ебу Катаде отиде при халифа Омер бин Абдулазиз. Халифът го попита: “Кой си ти?”, а човекът със стих глас съобщи, че е син на мъжа, чието око е било наместено от благословената ръка на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Халифът много се зарадва и му оказа изключителни почести.