МЕНКЪБЕ....................................ПОДАЙ БЛАГОСЛОВЕННАТА СИ РЪКА

Ахмед Ръфаи хазретлери отиде на хадж. На връщане, отбивайки се в Медине-и мюневвере, по време на посещението на тюрбето на Ресул-и екрем, каза следните стихове:

Бяхме далеч един от друг, за да целуна земята ти,

Не можех да дойда сам и изпращах душата си векил (пълномощник),

Сега ми се отдаде честа да те посетя,

Дай благословената си ръка, о, Хабиб, устните ми да я целунат!

След като свърши стиха, от гроба на Пейгамбера ни (алейхисселям), се видяха благословените му ръце. Сеййид Ахмед Ръфаи хазретлери, с голяма почит и  уважение, целуна ръката му. Присъстващите там с удивление видяха случилото се. След като целуна, благословените ръце на Пейгамбера ни, легна пред прага на Равда-и Мутаххера. Плачейки, се помоли на тамошните хора; "Минавайте, стъпвайте върху мен!" Алимите (учените) останаха принудени да излязат от друга врата. А някои пък, стъпвайки върху него, излязоха на вън. Този керамет стана много прочут и стигна до нас.