Месджидът бе построен, но все още нямаше практика, която да бе използвана като средство за известяване за навлизането на времето за намаз и за приканване на мюслиманите в джамията. Само казваха: “Ес-саляту джамиа!”

Един ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се допита до Есхаба, за да се разреши този проблем. Някои предложиха да ползват камбана като християните, други казаха да използват методите на евреите, трети пък предложиха да палят огън. Пратеникът на Аллаху теаля не прие нито едно от тези предложения.

Тогава Абдуллах бин Зейд бин Салебе и Хазрети Омер сънуваха как се чете езан. Хазрети Абдуллах отиде при Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) и му разказа съня си по следния начин: “Сънувах как един човек държи в ръката си камбана. Носеше зелен шал и една кърпа и го попитах дали я продава. Той ми отвърна: “Защо ти е?” Тогава казах: “Ще я ползвам, за да известявам хората за времето за намаз.” После човекът ми каза: “Да ти съобщя ли по-добър начин?” Обърна се към къбле и на висок глас започна да чете езан: “Аллаху екбер, Аллаху екбер...” После ми каза: “Когато ще ставаш за намаз чети това!” Той повтори езана, но към края добави: “Кад камети’с-саляту.”

След тези думи Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Сънят ти е истина. Научи Билял на тези думи, за да ги чете!” По-късно тези думи бяха наречени „езан“.

Хазрети Билял се качи на един висок покрив до месджида и прочете първия езан.

Чувайки думите, Хазрети Омер дотича при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза, че същите думи ги е сънувал. Онази нощ част от Есхаба също били сънували този сън. Тогава бе низпослано девето знамение на сура Джума.

Веднъж преди сутрешния намаз Хазрети Билял отиде пред вратата на Расул-и екрем (алейхиссаляту весселям) и два пъти повтори: “Ес-саляту хайрун мине’н-невм.” Тези думи много се харесаха на Любимия на Аллаху теаля и той каза: “Билял! Колко красиви думи! Казвай и тях, когато четеш сутрешния езан.”

Билял (радияллаху анх) бе муеззин до смъртта на Пейгамбера ни (алейхисселям). Той имаше много силен, плътен, красив и чувствен глас. Всеки, който го чуеше, започваше да слуша езана с голямо удоволствие и изпадаше във възторг. Хората се разплакваха. Това учудваше мединските идолопоклонници и евреи и те започваха да се подиграват. След това Аллаху теаля низпосла 58-ми айет от сура Маиде, меал: “И когато зовете към намаз, те го взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.”