СОХБЕТ.......................................................ПЪРВИТЕ МЮСЛИМАНИ (3)

В друго предание се казва, че Хазрети Ебу Бекр, във времето преди да дойде откровение на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), отиде по търговски дела в Йемен. Там се срещна със старец от племето Езд, който бе прочел много книги. Този старец, поглеждайки Хазрети Ебу Бекр, го попита: “Предполагам, че си от Мекка.” След като Хазрети Ебу Бекр потвърди, между тях протече следният разговор:

 - От Курайш ли си?

 - Да!

 - От синовете на Темим ли си?

 - Да!

 - Остана още един признак.

 - Какъв?

 - Повдигни си дрехата, искам да ти видя корема.

 - Какво целиш с това, кажи?

 - В книгите четох, че в Мекка ще се появи Пейгамбер. Двамина ще му помагат. Единият ще бъде млад, а другият - възрастен. Младият ще преодолее много трудности. Ще предотврати много беди. Възрастният ще бъде с бяло лице, тънка талия и ще има черна бенка върху корема. Предполагам, че по-възрастният от тях си ти. Искам да ти видя корема.

   Хазрети Ебу Бекр вдигна дрехата си. Старецът се зарадва много и каза: “Кълна се в Аллаху теаля, че това си ти!” След това дал много наставления на Ебу Бекр (радияллаху анх).

   Хазрети Ебу Бекр свърши работата си и пак се върна при стареца. Този път поиска от него да му рецитира стихотворения, свързани с чакания Пейгамбер. Старецът му изрецитира дванадесет стиха, които бяха наизустени от Хазрети Ебу Бекр.

   След тази случка Хазрети Ебу Бекр се върна в Мекка. Големци от Курайш като Укбе ибни Еби Муайт, Шейбе, Ебу Джехл и Ебу’л-Бухтери дойдоха да го посетят. Хазрети Ебу Бекр ги попита: “Случи ли се нещо между вас, докато ме нямаше?” Езичниците отговориха: “Може ли да се случи нещо по-странно от това сиракът на Ебу Талиб да каже, че е Пратеник от Аллаху теаля и че ние и нашите деди вярваме в суеверия!? Ако не беше ти, да не сме го оставили жив до сега! Ти си негов приятел, разбери се с него!”

   Хазрети Ебу Бекр ги отпрати и научи, че Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) е в къщата на Хазрети Хатидже. Отиде и почука на вратата. Пратеникът на Аллаху теаля го посрещна, при което Хазрети Ебу Бекр попита: “О, Мухаммед! Какви са тези неща, които се говорят за теб?” Расулюллах (алейхиссаляту весселям) отговори: “Аз съм Пратеникът на Хак Теаля. Изпратен съм при теб и при всички синове на Адем (алейхисселям). Повярвай, за да се спасиш от Джехеннема и за да постигнеш задоволството на Аллаху теаля!” Хазрети Ебу Бекр отвърна: “Какво е доказателство за това?” Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Доказателството е историята, която ти разказа старецът от Йемен.”

   Тогава Хазрети Ебу Бекр отново каза: “Аз в Йемен видях много млади и стари хора.” Тогава Мухаммед (алейхисселям) уточни: “Онзи старец, който ти прочете дванадесет стиха и те изпрати при мен.” Тогава Хазрети Ебу Бекр попита: “Кой ти съобщи всичко това?” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Съобщи ми меляикето, което преди мен беше идвало и при другите пратеници.” След тези думи Хазрети Ебу Бекр каза: “Дай си ръката!” Хвана Хабибуллах за благословената му ръка и каза: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!”

   После Хазрети Ебу Бекр се върна у дома, изпълнен с неописуема радост. В един свещен хадис Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Всеки когото и да съм призовал към вярата, първо ми се мръщеше и се съмняваше. Само Ебу Бекр ес-Съддък не прояви никакво съмнение.”