СОХБЕТ.......................................................ПЪРВИТЕ МЮСЛИМАНИ (5)

Хазрети Ебу Бекр разказа на Хазрети Осман за Исляма и го заведе при Расулю’с-секалейн, т.е. при Пратеника на хората и джиновете (салляллаху алейхи ве селлем). Пейгамберът (алейхисселям) се обърна към Осман (радияллаху анх) с думите: “О, Осман! Хак Теаля те кани на гости в Дженнета. Приеми! Изпратен съм при всички хора, за да покажа напътствието.” Хазрети Осман много се развълнува и с голямо желание и смирение изрече: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!”

През първите три години след бисет, Расул-и екрем (алейхисселям) тайно призоваваше хората към Исляма. Броят на мюслиманите през този период достигна едва до тридесет. Вършеха тайно ибадетите си към Аллаху теаля и наизустяваха низпосланите айети.

СОХБЕТ........................................АБДЕСТА, КОЙТО СПАСИ ЕВРЕИНА

Имам-ъ Джафер-и Садък хазретлери, когато вървеше, видя по пътя храма на един монах. В главата му дойде мисълта, да отиде и да направи наставление на монаха, възможно е да стане мюслиманин. Пристигна в храма. Вратата беше затворена. Извика. Монаха отговори и след малко отвори вратата. Имам-ъ Джафер-и Садък хазретлери, след като влезе вътре, попита монаха:

- Когато ми даде отговор, защо не отвори вратата?

- Като чух твоя глас, почувствах страх в сърцето си. Станах и взех абдест. Защото бях чел в Стария завет: "Който се страхува от някого или от нещо друго, да вземе абдест, нищо не може да му навреди. Никой не може да му стори зло."

Джафер-и Садък хазретлери, след като чу от монаха тези слова, много се учуди. Разказа му за Ислямиета. Сърцето на монаха прогледна, изпита голямо желание да стане мюслиманин и веднага там на място, произнасяйки Келиме-и Шехадет прие Исляма.