СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСВЕННОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХЕССЕЛЯМ (3)

Ебу Саид ел-Худри казва: “Расулюллах бе по-срамежлив от девиците мюслиманки.”

Енес бин Малик разказва: “Когато Расулюллах се здрависваше с някого, той не отдръпваше благословената си ръка, преди другият да го стори. Също така Пейгамберът ни (алейхисселям) не отвръщаше благословеното си лицето, докато другият не го стори.”

Джабир бен Семура казва: “Расулюллах говореше малко. Казваше нещо, когато то щеше да е полезно или когато бъдеше попитан.” Оттук се разбира, че мюслиманинът трябва да мълчи, а не да говори напразно. Пейгамберът ни (алейхисселям) говореше много ясно и лесноразбираемо.

Енес бин Малик разказва: “Расулюллах (алейхисселям) посещаваше болните, ходеше на погребения, отиваше там, където го канеха. Яздеше и магаре. Видях Расулюллах (алейхисселям) да се качва на магаре по време на битката при Хайбер като юздата на животното беше въже. Когато Расулюллах (алейхисселям) излизаше от месджида след сутрешния намаз, децата и работниците в Медина идваха при него, носеха му съдове, пълни с вода, и искаха Пейгамберът ни (алейхисселям) да потопи пръстите си в тях. Той не им отказваше, дори ако беше зима или водата беше студена, а ги зарадваше.”

Пак Енес бин Малик разказва: “Ако едно малко момиче хванеше за ръката Расулюллах (алейхисселям) и поискаше от него да отиде за някаква работа, не отказваше и отиваше с нея.”