СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСВЕННОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХЕССЕЛЯМ (7)

Енес бин Малик разказва: “Веднъж вървяхме заедно с Расулюллах (алейхисселям). Тогава носеше палто от йеменски платове. Един селянин дойде и така го дръпна за яката на палтото му, че яката одраска благословената му шия и остави белег. Но Расулюллах (алейхисселям) му се усмихна и нареди да му дадат нещо.”

   Расулюллах (алейхисселям) имаше една възрастна съседка. Веднъж тя изпрати дъщеря си при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), заръчвайки й да каже на Пратеника (алейхисселям): “Нямам дреха, с която да кланям намаз. Изпрати ми някаква!” Расулюллах (алейхисселям) тогава нямаше друга дреха, но свали своята и я даде на жената. Когато обаче дойде време за намаз, той не успя да отиде до месджида, защото бе останал без никакви дрехи. Щом Есхаб-и кирам научиха за това, си рекоха: “Расулюллах (алейхисселям) е толкова щедър, че е останал без дреха и не може да дойде за намаз! И ние да раздадем на бедните каквото имаме.” Тогава Аллаху теаля изпрати 29-о знамение на сура Исра, меал: “И не сторвай ръката ти да е прикована към шията (в скъперничество), и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!”

   В същия ден, след намаз, Хазрети Али отиде при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “Я, Расулеллах! Днес взех назаем осем динара, за да посрещна нуждите на семейството си. Ще дам половината на теб. Купи си одежда!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отиде на чаршията и си купи дреха за два динара. Отивайки да купи храна с останалите пари, видя сляп човек, който казваше: “В името на задоволството на Аллаху теаля и за спечелването на Дженнетски дрехи! Кой ще ми даде една одежда?” Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му даде купената си дреха. Слепецът взе дрехата, усети прекрасната миризма и веднага разбра, че тя е била докосната от благословената ръка на Расулюллах (алейхисселям), защото Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям), ако докоснеше някоя дреха, дори после да се скъсаше от старост, продължаваше да ухаеше на мускус.

   Тогава слепецът отправи тази дуа: “Я, Рабби! Отвори очите ми в името на тази риза!” При това и двете му очи веднага прогледнаха. После Расулюллах (алейхисселям) отиде и си купи одежда за един динар. После тръгна да купи ядене с останалия динар, когато срещна слугиня, която плачеше. Той я попита: “Дъще, защо плачеш така?” Момичето му отговори: “Аз съм слугиня на един евреин. Той ми даде един динар и каза с половината да купя бутилка, а с другата половина - олио. Купих ги, но на връщане ги изпуснах. Шишето се счупи, а олиото се разля. Чудя се какво ще правя сега!” Тогава Расулюллах (алейхисселям) й даде последния си динар и рече: “Купи шише и олио с това и ги отнеси!” Слугинята отговори: “Страх ме е, че евреинът ще ме набие заради закъснението.” Пейгамберът ни (алейхисселям) й каза: “Не се бой! Ще дойда с теб и ще му кажа да не ти прави нищо.”

   Отидоха заедно до дома на юдеина и почукаха на вратата. Евреинът я отвори и остана учуден, виждайки Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Пратеникът (алейхиссаляту весселям) се застъпи за момичето и каза на човека да не й прави нищо. Евреинът се хвърли в краката на Расулюллах (алейхисселям) и му каза: “О, най големи Пейгамбере! Хиляди лъвове чакат само една твоя заповед, а ти заради една слугиня дойде при този бедняк. О, Расулеллах! В твое име освобождавам това момиче. Научи ме на вярата и Исляма, за да мога да стана мюслиманин пред теб!” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) го научи, а евреинът стана мюслиманин и се прибра в дома си. После разказа всичко на своето семейство и те също приеха Исляма. Всичко това стана благодарение на берекета на прекрасния нрав на Пратеника (алейхисселям).