СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСВЕННОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХЕССЕЛЯМ (8)

Многобройни са хубавите черти в характера на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Всеки мюслиманин трябва да ги научи и да се опита да ги придобие. Единствено така ще бъде възможно човек да избегне големите загуби и в двата свята.

   Ето някои примери за прекрасните черти от характера му:

   1-Той превъзхождаше всички пратеници по знание, величие, решителност, мъдрост, щедрост, смирение, милосърдие, търпение, усилие, лоялност, смелост, красноречие, целомъдрие, доброта, срамежливост, милост, страх от Аллаху теаля и откъснатост от преходните неща. Прощаваше всички неприятности, причинени му и от приятели, и от врагове. Не отмъстяваше на никого. Когато в битката при Ухуд неверниците нараниха бузата му и счупиха благословените му зъби, той каза: “О, Господарю, прости им! Те не знаят!”

   2-Никога не се възгордяваше. По време на един поход решиха да заколят овца и да направят кебап от нейното месо. Някой каза: “Аз ще я заколя!”, друг рече: “Аз ще одера кожата й.”, трети каза: “Аз ще готвя”, а Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “А аз ще събера дърва.” Останалите сахабии му рекоха: “О, Расулеллах! Ти си почивай! Ние ще съберем!” Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) им отговори: “Да, знам, че вие ще направите всичко, но не искам да се отделям от работещите и да седя настрана. Аллаху теаля не обича онези, които се отделят от приятелите си и седят.” После Пратеникът (алейхисселям) отиде да събира дърва.

   3-Когато отиваше при Есхаба си, той не сядаше на най-почетното място, а сядаше там, където имаше място. Един ден взе бастуна си и излезе на улицата. Тогава забеляза, че всички ставаха на крака, за да го посрещнат, и им рече: “Не ставайте на крака за мен, както правят някои в знак на уважение! И аз съм човек като вас, ям като всеки, сядам, когато се изморя.”

   4-В повечето случаи той първо клякаше, а после сядаше. Ядеше заедно със слугите и им помагаше. Никога не удряше или обиждаше някого. Енес бин Малик, който помагаше винаги на Пейгамбера ни (алейхисселям), казва: “Работих десет години при Расулюллах. През това време той ми помага повече, отколкото аз на него. Не съм виждал да се е засягал от мен или да ми е казвал някаква обидна дума.”