СОХБЕТ.....................ИСТИКБАЛ-И КЪБЛЕ (ОБРЪЩАНЕ КЪМ КЪБЛЕ)

Намазът се кланя срещу Кя’бе. Посоката на сградата на Кя’бе, която се намира в свещения град Мекке се нарича Къбле. По-рано се обръщали в посока към Кудюс (Йерусалим). Седемнадесет месеца след Хиджрета в средата на месец Ша’бан във един вторничен ден на мюслиманите бе повелено да се обръщат към Кя’бе.

Къблето не е сградата на Кя’бе, а парцела му. С други думи пространството от земята до Арша. За това в морските дъна, в самолети и във високите върхове се кланя намаз по тази посока. Ако интервалът между пресичащите линии на очните нерви съвпада с Кябе, намазът става действителен. Обаче при:

1. Болестно състояние, 2. Опасност от кражба на стоката, 3. Опасност от хищно животно, 4. Опасност от среща с врагове, 5. При положение, че слиза от добитъка за езда и не е в състояние отново да се качи, без чужда помощ или пък, ако не може да кланя намаза си, извършвайки джем’ [събирайки в едно два намаза, обедния със следобедния и вечерния с йатсъ, подражавайки на Малики и Шафи’и], тогава кланя в тая посока, за която му стигат сили. В корабите, по влакове и самолети обръщането по посока къбле е задължително.

СОХБЕТ............................................................ВАЖНО НАСТАВЛЕНИЕ

Всеки мюслиманин, мъж или жена, във всички свои думи и дела, трябва да следва заповедите на Аллаху теаля, т.е. да следва фарзовете (задължителните неща) и да отбягва забранените неща (наречени “харами”). Човек, който не отдава значение на изпълняването на един фарз и отбягването на един харам, става кяфир[враг на Аллаху теаля]. Умрелият като кяфир ще изтърпи гробно наказание, а в отвъдния живот ще отиде в Джехеннема. Ще гори там вечно. Няма възможност и вероятност да бъде опростен и да излезе оттам. Да се стане кяфир е много лесно. Има много възможности във всяка дума и всяко дело човек да стане кяфир. Също така много е лесно и човек да се спаси от неверието. Всеки ден, дори да не знае причината за неверието (т.е дори да не знае причината, изкарала го от религията), трябва да каже: “Я, Рабби! Ако съзнателно или несъзнателно съм казал някоя дума или направил нещо, което да ме изкара от Исляма, то аз съжалявам. Прости ми!” Човек, казващ това, без съмнение ще бъде опростен. Трябва ежедневно да се прави тевбе, за да се спаси човек от вечния огън на Джехеннема. Няма по-важно задължение от това тевбе.