СОХБЕТ......................................................................................НИЙЙЕТ

Преди произнасяне на ифтитах текбир се прави ниййет. В намаза ниййет означава, от все сърце да се изрази името, времето, къблето и своето съгласие с действията на имамина.

Ниййет, извършен след ифтитах текбир не се счита за действителен и не се приема намаза. При извършване на ниййет за фарз и ваджиб, трябва да се знае, кой е фарз, кой е ваджиб. За броя на ракятите не се иска ниййет. При кланянето на суннет е достатъчно да се извърши ниййет за намаза. При погребалните намази ниййет се извършва по следния начин: “Извършвам намаза за Аллаху теаля и молитвата за покойника.”

Не е условие имаминът да извърши ниййет, че е имамин за мъжете. Ако не направи нийет за имамин, присъстващия джемаат не получава севаб за намаз извършен с джемаат. Ако направи нийет за имамин получава този севаб. А когато джемаатът се състои и от жени трябва да извърши ниййет, че е имамин на жените.

При извършване на намаз, ако ниййета се изрази само с думи, то не се счита за изпълнен. Ако не се прави нийет от все сърце, ибадетите не се приемат.

СОХБЕТ.................................................................................КАКВО Е АРШ?

АРШ - Речниковото значение на думата е “трон”. Аршът е най-голямото творение на Аллаху теаля, което се намира над седемте небеса и над Кюрси. Той е краят на материалния и началото на нематериалния свят. Устройството на Арша не е нито като на земята, нито като на небесата. Не прилича на тях по никакъв начин.

Нарича се още Арш-и Меджид и е творението с най-висока чест. По-чисто и сияйно е от всяко нещо, затова е като огледало. Величието на Аллаху теаля се вижда там. Поради тази причина е наречен още Аршуллах. Както къблето на намаза е Кяабe, така и къблето на дуата е Арша, затова шепите се отварят нагоре по време на дуа. В Куран-и керим е дадена следната информация за Арша: “Онези (меляикета), които носят Арша (Трона), и онези, които са около него, прославят с възхвала своя Господар и вярват в Него, и молят опрощение за вярващите…” (сура Мумин: 7)