СОХБЕТ.......................................................................СЕДЖДЕ-И ТИЛЯВЕТ

В Куран-и керим на четиринадесет места има седжде айети. При положение, че се прочете или чуе един от тях, дори да не може да се схване смисъла, ваджиб е изпълнението на едно седжде. Седжде не прави този, който пише или срича седжде айетите.

Не е ваджиб извършване на седжде при случай, че се чува отразен глас (отзвук) от планини и пустини, или пък от птици. Наложително е да бъде човешки глас. По-рано бе посочено, че гласът от радиото и говорителите не е човешки глас, а бездушен глас на металически инструменти. Поради това при слушане на седжде айети от тези апарати не е ваджиб да се извършва седжде-и тилявет. 

За седжде-и тилявет се постъпва по следния начин: С абдест, прав се застава срещу къбле, без да се слагат ръцете на ушите, се произнася: “Аллахю екбер”. И се извършва седжде. Три пъти се произнася: “Субхане раббийел а’ля”. После с думите “Аллахю екбер” се става и по този начин се приключва седжде-и тилявет. Първо е необходимо ниййет (намерение). Без ниййет не се приема.

След прочитане в намаза, веднага се извършва отделно рюкю или едно седжде и се изправя на крак. Продължава четенето. При прочитане на айет-и седжде, ако след няколко айета се навежда за рюк’ю в намаза и ако извърши ниййет за седжде-и тилявет, рюк’ю или седждетата, се считат за седжде-и тилявет. Онези, които кланят с джемаат, дори да не са чули думите на имамина при четене на айет-и седжде, заедно с имамина, отделно изпълняват веднъж рюкю и два пъти седжде. Джемаата при рюкю трябва да извърши ниййет. Извън намаза може да се отложи и за после.

СЕДЖДЕ-И ШЮКР: Изпълнението му е като при тилявет седжде. Мустехаб е за мюслиманина да изрази благодарността си като извърши “седжде-и шюкюр” към Аллаху теаля, че му е изпратил благоденствие или го спасил от мъка, или болестно състояние. По време на седжде най-напред се казва: “Елхамду-лиллах”. След което чете тесбиха на седжде. Да се направи седжде след намаза е мекрух.

Който по време на намаза не съблюдава “Та’дил-и еркян” наврежда на всички същества. Поради неговия грях не падат дъждове, растенията не се развиват, дъждовете валят преждевременно и вместо полза, носят вреда.