СОХБЕТ..................................ГЕРОИЗМЪТ НА АБДУЛЛАХ БИН ДЖАХШ

По време на най-ожесточените сблъсъци символът на героизма Абдуллах бин Джахш и майсторът на стрелците Сад бин Ебу Ваккас се срещнаха. И двамата бяха ранени. Сад бин Ебу Ваккас разказва: “Бяха най-ожесточените мигове на сражението. Внезапно Абдуллах бин Джахш се доближи до мен, хвана ме за ръката и ме заведе до една скала. Каза ми: “Аз ще се моля, а ти ще казваш “амин”, после ти ще се молиш, а аз ще казвам “амин”.” Съгласих се. Аз отправих следната дуа: “О, Аллах, прати ми много силни врагове, за да се бия с тях! Да ги убия и да се върна, като гази.” После Абдуллах, с цялото си сърце, каза: “Амин!”.

След това той започна да се моли на Аллаху теаля по следния начин: “О, Аллах, изпрати ми силни врагове, с които да се бия подобаващо! Да убия всички, а накрая един от тях да убие мен и да стана шехид! После да ми отреже носа, устните и ушите и да дойда при Теб целия облят в кръв, за да може, когато ме попиташ: “О, Абдуллах! Какво стори с носа, устните и ушите си?”, да отговоря: “О, Аллах! Аз сторих много грешки с тях, не успях да ги ползвам подобаващо. Беше ме срам да дойда с тях при Теб. Дойдох като се изцапах с прах и пръст в една битка, в която бе и любимия ми Пейгамбер.” Сърце не ми даваше да кажа “амин”, но бях обещал, а и виждах, че той много желаеше това. Затова казах: “Амин!”.

После изкарахме сабите си и продължихме боя.

И двамата убивахме всеки, който ни се изпречваше. Той много смело нападаше и всяваше смут сред вражеската армия. Отново и отново нападаше с текбири и с безкрайно желание да стане шехид, налиташе срещу тях. По едно време му се счупи сабята. Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) му подаде палмов клон и каза да се бие с него. По чудо клончето се превърна в сабя, с която уби много врагове. Към края на битката се сбъдна мечтата му и той стана шехид от стрелата на езичника Ебу’л Хакем. Когато падна, неверниците се втурнаха към него и му отрязаха носа, устните и ушите. Целият се оцвети в кръв.”