СОХБЕТ.................................ГЕРОИЗМЪТ НА ТАЛХА БИН УБЕЙДУЛЛАХ

В едни от най-тежките мигове на войната при Ухуд идолопоклонниците съвсем се приближиха до Пейгамбера ни (алейхисселям). Тогава Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) каза на Есхаба си: “Кой ще ги пресрещне, кой ще ги спре?” Талха бин Убейдуллах отговори: “Аз, я, Расулеллах!” и незабавно се нахвърли срещу врага. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) попита пак: “Има ли друг като теб?” Един от мединските сахабии нададе глас и поиска разрешение. Пратеникът (алейхисселям) каза: “Хайде, пресрещни ги ти!” Този муджахид нападна врага и прояви невиждан героизъм. Накрая, след като погуби няколко неверници, той падна шехид.

Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Кой ще се противопостави на тези?” Хазрети Талха отново изпревари всички. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) попита останалите: “Има ли друг като теб?” Тогава излезе един муджахид от енсарите и започна да се бие с неверниците. Накрая и той стана шехид. По този начин всички мюслимани около Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) паднаха шехиди. Султанът на вселената остана само с Хазрети Талха бин Убейдуллах. Талха (радияллаху анх) от страх, да не се случи нещо на Пейгамбера ни (алейхисселям), толкова умело размахваше сабята си, че поемаше ударите на всички езичници около Расулюллах (алейхисселям). Това бе невиждано събитие. Хазрети Талха посрещаше със своето тяло всички копия, стрели и удари, но изобщо не им обръщаше внимание. Желаеше единствено да защити Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем) и да стане шехид като братята си. По едно време по тялото му не остана ненаранена част, по дрехите му не се виждаше нищо освен кръв. Въпреки това, успяваше да посрещне ударите на мушриците около Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Междувременно на помощ се притече Хазрети Ебу Бекр и Сад бин Ебу Ваккас.

Накрая султанът на юнаците Хазрети Талха падна върху горещата земя, поради загуба на кръв, и изгуби съзнание. Цялото му тяло бе надупчено от саби, стрели и лъкове. Сахабиите преброиха шестдесет и шест сериозни рани и безброй по-малки. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) заповяда на Хазрети Ебу Бекр да се притече на помощ на Талха (радияллаху анх). Хазрети Ебу Бекр напръска вода по благословеното лице на сахабина, за да се съвземе. Когато Хазрети Талха дойде в съзнание, първото нещо, което направи бе да попита: “О, Ебу Бекр! Какво прави Расулюллах?” Тези думи на муджахида показваха до каква степен той бе влюбен и привързан към Султана на пратениците (салляллаху алейхи ве селлем). Каква обич, каква жертвоготовност! Хазрети Ебу Бекр му отговори: “Той е добре. Изпрати ме при теб.” Хазрети Талха се успокои, пое дъх и каза: “Безкрайна слава на Аллаху теаля! Докато той е жив, за мен всяка мъка е нищожна.”