СОХБЕТ............................ДОСТОЙНСВАТА НА КЛАНЯЩИТЕ НАМАЗ (1)

Ебу Хурейре “радияллаху анх” съобщава: Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” повели: “Петкратният и джума намазът [са изкупление за греховете] до идния джума, а говеенето по време на Рамазан е изкупление за греховете до идния Рамазан. Те стават причина за опрощаването на малките грехове на онези, които странят от вършене на големи.” Те премахват малките грехове, в които нямат дял рабите (кулов хак). На който малките грехове с опрощаване са свършили, това става причина за намаляване на азабите (мъките) на големите грехове.  За опростяване на големите грехове е необходимо да се извърши тевбе. Ако няма големи грехове, то се увеличава дереджето (нивото) му. Този хадис-и шериф записан и в “Муслим”. Петъчният намаз става причина за опрощаване на човек, чийто петкратен намаз е с недостатъци. А ако и джума намазите са с недостатъци, тогава причина за опрощение става говеенето в рамазана.

Абдуллах ибни Месуд “радияллаху анх” казва: “Попитах Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” коя постъпка се одобрява от Аллаху теаля. Той каза: “Намазът, който се кланя на време”. В някои други хадис-и шерифи се казва: “Намазът, който се кланя с влизането на времето му”. След това, коя постъпка се одобрява от Аллаху теаля, попитах аз. “Да се извършват добрини на родителите”, каза той. А след това: “Да се води джихад (борба за вярата) в името на Аллаху теаля”. Този хадис-и шериф е записан в двете достоверни книги [“Бухари” и “Мюслим”]. В друг хадис-и шериф се казва: “Най добрата постъпка е хранене на хората”. В един друг хадис-и шериф се казва: “Да се разпространява (обичая поздравяване) селяма”. В друг хадис-и шериф се казва: “През нощта, когато всички спят да се изпълнява намаз”. В един друг хадис-и шериф се казва: “Най добрата постъпка е да не се обиждат хората нито с думи, нито с дела (нито с език, нито с ръка)”. В друг хадис-и шериф се казва: “Най добрата постъпка е да се води джихад”. В друг хадис-и шериф се казва: “Най добрата постъпка е изпълнението на хадж-и мебрур”. Т.е. да се извърши хадж, без да се правят грехове. Има хадис-и шерифи, в които се казва: “Да се споменава Аллаху теаля” и “Делото, което се извършва постоянно.” Според състоянието на задаващите въпросите са дадени различни отговори. Или са дадени отговори според тогавашното време. Например в началото на Исляма най-важното дело бил джихада (борбата за вярата).