СОХБЕТ.........................................................................НАМАЗИТЕ КАЗА (2)

Да се пропускат намазите фарз безпричинно, съзнателно е голям грях. Онези, намази които не са кланяни навреме, трябва да се изпълнят каза (да се наваксат). За да се оставят умишлено намазите фарз и ваджиб, съществуват две оправдателни причини: Първата е, когато се намира пред явен враг. Втората е, когато е пътник, т.е. дори да няма намерение да пътува три дена,  да се страхува от крадци, хищни животни от ураган и пороища. При случай, че не може да се кланя седнал и не може да се обръща на каквато и да е страна, или върху животното с има (кимане), тогава може да се оставят на каза. Не се счита за грях да се оставят на каза намазите и в следващите два случая: поради сън и забравяне. В тълкуването на “Ешбах” се казва: “За да се спаси човек от давене или подобни неща, извършването на намаза след установеното му време се счита за действително.” Но, като отминат тези обстоятелства (йозр), веднага да се извърши (кланя) каза е фарз. Освен трите времена, в които се счита забранено извършването на намаз, с условие в свободното време да кланя каза намаз, джаиз е да забави възвръщането им до толкова, колкото през това време да удовлетвори насъщните нужди на семейството си. Ако се забавя повече става грях. Така както любимият ни Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” въпреки умората и раните на Есхаб-и кирам “радияллаху анх”, които ги получават след ожесточени сражения във войната Хендек, още същата нощ изпълняват четирите изпуснати намаза с джемаат. Любимият ни Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” каза: “Два фарз (задължителни) намаза да се сливат (обединяват) е голям грях.” Т.е. един намаз да не се изпълни в установеното време и да се кланя след края на неговото време е най-големият грях. В хадис-и шериф се казва: “Този, който кланя намаза след като му се изтекло времето, Аллаху теаля ще го остави осемдесет хукбе в Джехеннема..” Едно хукбе е равно на осемдесет ахиретски години. А един ден на ахирета се равнява на хиляда земни години. След като наказанието за просрочване на намаза е такова, трябва да размислим, а какво наказание очаква онези, които въобще не кланят намаз.