СОХБЕТ.........................................................................КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (3)

Когато говореше, хората го слушаха така безмълвно, че сякаш на главите им бяха кацнали птици. Говореха след като Пейгамберът ни (алейхисселям) довършеше думите си. Никога не спореха и не се караха пред него. Когато някой говореше при него, останалите мълчаха. Думите на първия и последния говорил тежаха еднакво при него. Ако намиращите се в неговата компания се смееха или се чудеха на нещо, то и той се смееше или се чудеше с тях. Изтърпяваше грубите думи и въпроси на бедните и чужденците, за да си вземеха сахабиите пример от него. Той казваше: “Ако видите някой нуждаещ се да иска нещо, помогнете му да задоволи нуждата си!”

   Той не одобряваше хвалбите, противоречащи на истината. Не прекъсваше думите на никого, ако не се накърняваше нечие право. Ако някой с думи накърняваше достойнството на някого, то той или го прекъсваше, или напускаше събранието. Не се бе чувало Султанът на вселената (салляллаху алейхи ве селлем) да казва “Не!”. Ако беше съгласен, когато се поискаше нещо от него, той казваше “Добре!”, но ако си замълчаваше, разбирахме, че не желае.

   Работеше за земното и ахиретското щастие на хората. В една битка, когато от него бе поискано да отправи дуа за погубването на неверниците, той рече: “Не съм изпратен, за да кълна или за да бъдат наказани хората. Изпратен съм, за да сторя добрини на всички. Изпратен съм, за да постигнат хората мир.” В сто и седми айет на сура Енбия Аллаху теаля казва, меал: “И те изпратихме (о, Мухаммед) наистина като милост за световете.” Затова се бореше за доброто на всеки.“