СОХБЕТ.........................................................................КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (4)

Хинд бин Ебу Хале разказва за походката на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) по следния начин: „Султанът на вселената енергично вдигаше краката си от земята. Не се клатеше настрани, крачките му бяха широки, а когато вървеше се навеждаше напред, сякаш слизаше от високо място. Ходеше спокойно и излъчваше достойнство.

   Когато искаше да погледне някъде, той се обръщаше с цялото си тяло. Не се оглеждаше напразно. Гледаше земята по-дълго, отколкото небето, и гледаше под известен ъгъл. Вървеше зад Есхаб-и кирам. Той пръв даваше селям, когато се срещнеше с някого.“

   Хазрети Ебу Хурайра предава: „Не съм виждал човек, който да върви по-бързо от Султана на вселената. Сякаш земята се сгъваше под краката му! Много се стараехме да го настигнем, макар че той вървеше доста спокойно.“

   Енес бин Малик разказва: „По време на среща Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) се здрависваше и не си отдръпваше ръката, преди другият да го стореше. Не отвръщаше лице от него, преди другият да отвърнеше своето.“

   Отново Хазрети Енес разказва: „Попитахме Пратеника на Аллаху теаля: “Я, Расулеллах! Да се навеждаме ли един пред друг?” Той отговори: „Не!” Попитахме го пак: “Да се прегръщаме ли?” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Не! Но се здрависвайте!”