СОХБЕТ....................................................НАМАЗЪТ НА БОЛЕН ЧОВЕК (1)

Болен, който не е в състояние е да стои прав или ако стои прав се опасява, че ще се усложни от болестта му, кланя намаза в седнало положение като за рюк’ю навежда тялото си малко. После се изправя и след това извършва два пъти седжде, допирайки земята. За тази цел сяда както му е удобно. Клекнал, седнал, по турски и ихтиба (сядане на страничните части) е джаиз. Главоболие, болки в коляното и зъбобол се смятат за болест. Да не се показва на врага също е оправдателна причина. Този, на когото се разваля оруджа и абдеста на крака (прав), се кланя в седнало състояние. Може да се кланя, като се подпира на нещо. Този, който не може да седи прав, като вземе ифтитах текбира, при поява на болки, сяда и продължава в седнало положение.

Този, който е безсилен да извърши седжде на земята, чете прав, за рюк’ю и седжде, сяда и извършва има. Сяда и за рюк’ю се навежда малко, за седжде се навежда повече. Този, който не може да навежда тялото си навежда главата. Не е необходимо да се извършва седжде върху някакъв предмет. Ако върху нещо се прави седжде и за седжде се навежда повече от рюкю, намаза му е правилен, но е мекрух. Когато е възможно да сяда като се опира, не е джаиз да извършва има в легнало положение. Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” посети един болен. И когато видя, че взема възглавницата и върху нея се навежда за седжде, взе възглавницата. Болният вдигна едно дърво и върху него се наведе за седжде. Взе и дървото. И повели: “Ако ти стигат силите, наведи се на земята и извърши седжде! Ако не можеш да се наведеш на земята, то не повдигай към лицето нещо, върху което да правиш седжде! Кланяй с има (кимване) и на седжде, се наведи малко повече от рюк’ю!” Както се съобщава в Бахр-ур-раик, в сто деветдесет и първият айет на сура Ал-и Имран се казва, меал: “Този, който има сили кланя намаз на крак. Изнемощелият в седнало положение. Този, на когото не му стигат сили и за сядане кланя в легнало положение”.