СОХБЕТ.................................................................... [КЮФР] НЕВЕРИЕ (17)

Мюслимани, било то мъж, или жена, знаят, че това или онова действие или слово, за които учените на исляма са се изказали единодушно, че са кюфр, и ги изричат или извършват без принуда, доброволно, или с цел разсмиване, дори да не мислят за значението им, имана ги напуска. Стават мюртед (вероотстъпник). Това се нарича кюфр-и инади. Който стане мюртед с кюфри инади, то неговите севаби за предишните му ибадети се унищожават. Ако се разкая (направи тевбе), не се възстановяват. Ако е богат, трябва наново да отиде на хадж. Намазите, оруджа, зекята, отнасящи се за времето, когато той е станал мюртед, не се правят каза (не се възвръщат). Но прави каза това, което не е изпълнил преди да изгуби имана (вярата) си.  За разкаяние не е достатъчно само да се произнесе Келиме-и шехадет. Трябва да се разкае (да направи тевбе) и за това, което причинило кюфр. [В исляма трябва да влезе от тази врата, от която е излязъл.] Ако произнесе или извърши, тези неща, без да знае, че предизвикват кюфр, или каже без принуда дума, за която има разногласие сред учените дали е причина за кюфр, то изгубването на имана (вярата) и разтрогването на никяха (брака) е съмнително. От предпазливост трябва да се извърши подновяване на имана (вярата) и никяха (брака). Неверието поради незнание се нарича “Кюфр-и джехли”. Незнанието не е оправдание, а голям грях. Защото за всеки мюслиманин е фарз (задължително), да научи това, което е необходимо. Който е извършил кюфр по погрешка, заблуда и изопачено тълкование (искал е да каже нещо друго), той не губи имана си и неговия брак не се нарушава. В такива случаи е добре да се разкае и обнови вярата си (да направи истигфар и тедждиди иман).