МЕНКЪБЕ……………………….ЖАЛБАТА НА ЕДИН ОГНЕПОКЛОННИК

По време на управлението на халифа Омер (радияллаху анх), командващият на източния фронт Са’д бин Еби Ваккас, пожела да построи един дворец в град Куфе. Къщата на един меджуси (огнепоклонник) беше присъединена към парцела. Наложи се да купи това място. Но огнепоклонникът не искаше да го продава. Отиде да се посъветва със съпругата си. Тя каза: "Те имат халиф в Медина. Отиди и се оплачи на него."

Дойде в Медина и потърси двореца на халифа. Казаха му:

- Той няма дворец.

- Добре, тогава къде се намира сега?

- Извън града е.

Тръгна да го търси. Не видя ни войници, ни охрана. Само видя един човек, да спи на земята и го попита:

- Да си виждал халифа Омер?

А всъщност това беше Хазрети Омер.

- За какво го търсиш?

- Неговият командир, иска насила да купи моята къща. Дойдох да се оплача от него.

Хазрети Омер, заедно с огнепоклонника се върна у дома. Поиска един лист. Не се намери хартия в къщата. Видя една кост от плешка, изрече Бесмеле и върху нея написа: "О, Са’д! Не огорчавай сърцето на огнепоклонника! В противен случай, веднага ела при мен!" Огнепоклонникът взе костта и се върна обратно. На жена си каза: "Напразно се изморих. Ако дам тази кост на командира, той много ще се ядоса, ще помисли, че се подигравам с него." Тъй като, жена му много настояваше, той отиде при Са’д (радияллаху анх).

 Са’д, беше седнал сред войниците и радостно разговаряше с тях. В това време погледът му падна на надписа върху костта в ръката на стоящия в страни меджуси. Позна почерка на Емир-ул-мюминин - хазрети Омер и внезапно цветът на лицето му се промени. Всички се учудиха при тази внезапна промяна. Са’д отиде при огнепоклонника и каза:

- Готов съм на всичко! Само не ме изкарвай пред Омер, защото нямам сили да понеса неговото наказание.

 Огнепоклонника, като видя това състояние на командира, много се учуди. Като дойде на себе си, веднага стана мюслиманин.

 На тези, които питаха: "Защо стана мюслиманин?", даваше следния отговор:

- Видях им халифа. Спеше на земята, покрил се със закърпена горна дреха. Също така видях, как треперят от него велики командири. Разбрах, че тяхната религия е истинска. Да се отнася справедливо към някой като мен, който се покланя на огъня... Такава справедливост и такова отношение може да се очаква от хора, които са представители на истинската вяра.