МЕНКЪБЕ.....................................................................СТРЕЛА В КРАКА МУ

Скъпият зет на Ресулюллах хазрети Али “радияллаху анх”, когато заставал на намаз и светът да се преобърне нищо не чувал.

Разказва се следното: В едно сражение, хазрети Али “радияллаху анх” бил поразен от стрела, която стигнала чак до костта на честитият му крак. Не могли да извадят стрелата. Извикали лекар. Лекарят му казал: “Трябва да ти дадем упойващо лекарство. Само тогава можем да я извадим. Иначе никой не може да понесе тази болка”. Тогава Емир-ул-мюминин хазрети Али “радияллаху анх” повелил: “Каква нужда има от упойващо лекарство? Изчакайте малко, когато дойде време за намаз и когато пристъпя към намаза, вие си вършете работата.” Настъпило времето за молитва. Хазрети Али започнал намаза. Лекарят оперирал крака му и извадил стрелата. Превързал раната. След намаза хазрет-и Али “радияллаху анх” попитал лекаря: “Извади ли стрелата?” Лекарят му отговорил, че я извадил. Хазрети Али “радияллаху анх” казал: “Аз нищо не почувствах”.

В това няма нищо удивително! Както случаят с Юсуф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност, жените на Египет се изумявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек, когато застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите в минутите на смъртта, когато видят Ресулюллах, няма да изпитват предсмъртни мъки.