СОХБЕТ............................................................ПЪРВИТЕ МЮСЛИМАНИ (2)

След тази случка Хазрети Ебу Бекр се върна в Мекка. Големци от Курайш като Укбе ибни Еби Муайт, Шейбе, Ебу Джехл и Ебу’л-Бухтери дойдоха да го посетят. Хазрети Ебу Бекр ги попита: “Случи ли се нещо между вас, докато ме нямаше?” Езичниците отговориха: “Може ли да се случи нещо по-странно от това сиракът на Ебу Талиб да каже, че е Пратеник от Аллаху теаля и че ние и нашите деди вярваме в суеверия!? Ако не беше ти, да не сме го оставили жив до сега! Ти си негов приятел, разбери се с него!”

Хазрети Ебу Бекр ги отпрати и научи, че Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) е в къщата на Хазрети Хатидже. Отиде и почука на вратата. Пратеникът на Аллаху теаля го посрещна, при което Хазрети Ебу Бекр попита: “О, Мухаммед! Какви са тези неща, които се говорят за теб?” Расулюллах (алейхиссаляту весселям) отговори: “Аз съм Пратеникът на Хак Теаля. Изпратен съм при теб и при всички синове на Адем (алейхисселям). Повярвай, за да се спасиш от Джехеннема и за да постигнеш задоволството на Аллаху теаля!” Хазрети Ебу Бекр отвърна: “Какво е доказателство за това?” Расул-и екрем (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Доказателството е историята, която ти разказа старецът от Йемен.”

Тогава Хазрети Ебу Бекр отново каза: “Аз в Йемен видях много млади и стари хора.” Тогава Мухаммед (алейхисселям) уточни: “Онзи старец, който ти прочете дванадесет стиха и те изпрати при мен.” Тогава Хазрети Ебу Бекр попита: “Кой ти съобщи всичко това?” Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: “Съобщи ми меляикето, което преди мен беше идвало и при другите пратеници.” След тези думи Хазрети Ебу Бекр каза: “Дай си ръката!” Хвана Хабибуллах за благословената му ръка и каза: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!”

После Хазрети Ебу Бекр се върна у дома, изпълнен с неописуема радост. В един свещен хадис Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Всеки когото и да съм призовал към вярата, първо ми се мръщеше и се съмняваше. Само Ебу Бекр ес-Съддък не прояви никакво съмнение.”