СОХБЕТ…………………………………………………………..…..КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА МУХАММЕД АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Хазрети Джабир казва: “Никога не казваше “Няма!” на човек, поискал нещо от него.”

По отношение на своята срамежливост, Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) превъзхождаше всички живи същества. Не се обръщаше към никого с лошо име.

Майка ни Хазрети Аише разказва: “Ако се съобщеше на Расулюллах, че някой е постъпил грешно, той, без да назовава името на конкретния човек, казваше само: “Защо правят така?”

По този начин попречваше на вършенето на неприличното дело, а в същото време не споменаваше име.

Енес бин Малик разказва: “Един ден при Пейгамбера ни (алейхисселям) дойде човек, чието лице бе изцапано с нещо жълто. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не му каза нищо. Когато човекът излезе навън, Пейгамберът ни (алейхисселям) ни каза: “Да му бяхте казали, че да измие лицето си!”

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) обединяваше племената, а не се опитваше да ги накара да се мразят. Отнасяше се добре с вождовете на всяко племе и им посочваше почтено място, където да седнат. Подаряваше им подаръци. Питаше за хората, които не виждаше, и ходеше при тях. Даваше наставления на сядащите при него. Не даваше повод, да се мисли, че той обича някого повече от друг. Ако някой отидеше при него, за да се оплаче, Пейгамберът ни (алейхисселям) го изчакваше търпеливо, докато довърши думите си. Докато дошлият при него не си тръгнеше, Расулюллах (алейхисселям) не го оставяше и не отиваше другаде. Показваше прекрасния си нрав пред всеки.

Майка ни Хазрети Аише разказва: “Не бях виждала друг с такъв чудесен характер като Расулюллах. Винаги казваше: “Кажи!”, когато някой от роднините или Есхаб-и кирам го извикаше.”

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) назоваваше сахабиите си с най-хубавите имена и не прекъсваше никого, докато говори.