СОХБЕТ.................................................................ПЪРВИТЕ МЮСЛИМАНИ

Хазрети Ебу Бекр разказа на Хазрети Осман за Исляма и го заведе при Расулю’с-секалейн, т.е. при Пратеника на хората и джиновете (салляллаху алейхи ве селлем). Пейгамберът (алейхисселям) се обърна към Осман (радияллаху анх) с думите: “О, Осман! Хак Теаля те кани на гости в Дженнета. Приеми! Изпратен съм при всички хора, за да покажа напътствието.” Хазрети Осман много се развълнува и с голямо желание и смирение изрече: “Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!”

През първите три години след бисет, Расул-и екрем (алейхисселям) тайно призоваваше хората към Исляма. Броят на мюслиманите през този период достигна едва до тридесет. Вършеха тайно ибадетите си към Аллаху теаля и наизустяваха низпосланите айети.

 

СОХБЕТ..................................................................ЗЛАТНИ НАСТАВЛЕНИЯ

Ебу Мюджахид хазретлери повелява:

 - Ако обичаш рабите и Аллаху теаля ще те обича.

 - Целта ни е да спасим един човек от огъня.

 - Основата на пътя ни е сладки думи и усмихнато лице.

- Ако ти прощаваш и Аллаху теаля ще ти прости.

- Хората имат две скъпоценности: Едеб (благоприличие) и скромност.

- Който в сърцето си има зрънце високомерие, той не може да влезе в Дженнета.

- Две ценни неща украсяват човека: скромността и едеба (благоприличието).

- Всеки ден приеми за ”последен ден”, всеки намаз за ”последен намаз”.

- Който прочете случайна религиозна книга, неговият иман се разваля.